Като на всеки голям фестивал, и на Мартенски музикални дни не липсваше импровизационната игра. Паоло Пандолфо, прочутият италиански изпълнител на виола да гамба от „семейството” на Йорди Савал, се появи тук заедно с Томас Бойсен, който свири на лютня, теорба и барокова китара. Програмата им носеше заглавието „Джазът на XVI век: Improvisando” далеч не с рекламна цел. Двамата музиканти изваяха едни незабравими 60 минути в красив, филигранен диалог помежду си. В него доминираше прелъстителният тембър на виола да гамба, който бе „обгрижван”, „обайван” от теорба и китара. Трудно се описва подобно преживяване: тишини, в които диша екстаз, звуци, в които ликува еротика, отдаване, което не виждаш всеки ден в музикантския акт. Свирачът в споделено самозабвение се увива около инструмента, за да му предаде вибрациите на своята енергия – такова преживяване! Тук идеята се превръща в наслада. Звукът се изтегля и събира, прекъсва, изживява със стон, сякаш за да тръгне в ново приключение в една смело демонстрирана нежност… Когато гамбата замлъкне, теорбата или китарата подхващат – във влюбено подчинение свирят „със своето желание”… Импровизации върху мадригали – в тях редът създава върховното, сюблимното удоволствие да го „ословесиш”, за да го провъзгласиш… Избраното творение за лудориите на пръстите в съюз с чувствеността, достигаща екстремни висини, бълбука, клокочи, утихва, почти изчезва… и изведнъж като феникс се появява в нова звукова версия. А Пандолфо гледа партньора си като някакъв дивен сатир – прелъстителен, склонен към мощни ерупции, изчезващ, трансформиращ се… Импровизацията става безумно забавление, но и интимен разговор, изпъстрен със светлина и сенки, с всичко, което фантазията може да предложи… Барокът и неговата наистина „гореща музика”…
Горещо стана и със спонтанното музициране в днешния контекст, векове напред – с легендата Слава Ганелин (пиано, синтезатор, ударни) и с проекта „Най-доброто от двата свята” на Татяна Колева (ударни и маримба) и нейния съпруг Рутгер ван Отерло (саксофони) заедно със сръбската композиторка Ана Михайлович (пиано и диджей) и Рафаел Ваноли (електрическа китара).
В 40-минутен сет Ганелин сякаш изгради своята драма на самотата. По всякакъв начин може да се определи неговото „импровизандо” – чух доста слушателски интерпретации (естествено, и оценки). Той свири сам, но не е монологичен; използва синтезатор и барабани, сякаш да ни съсредоточи върху интимността и боите, но и простора на клавирния звук; търси грохота, за да чуем самотния вик; той наистина е Слава Ганелин – страхотен музикант! Един самотен рейнджър във войната на естетики.
И много силната втора част от проекта на Колева и ван Отерло – с „Гора” на Луи Андрийсен – увлекателен, канонично разставен минимализъм с много интимната, фино трагична творба на джазмена Димитър Бодуров – също в холандската компания. „Яно, хубава Яно” – пиеса, която е част от проекта на Бодуров „100 братя”. Едно приглушено творение, в което сливането между тембрите и финалното прибавяне на народната песен (съчетание на два типа текст) създава (по Барт) „онова наслаждение, което изненадва, надхвърля и стъписва желанието”. Тук откритието за нас, българите, е виталното изкуство на Рутгер ван Отерло (много известен човек в музиката, впрочем) – тънък, „бавен” в импровизационната си реч, която поднася с елегантна, гъвкаво заявена дистанцираност. И като говоря за гъвкавост, не мога да не завърша с виртуозното в симултанността на мислите импровизационно движение на двамата в пиесата на Даниел Хамбургер „Форма на вълната”.
Вестник „Култура”, бр. 11